Навсякъде съм чужд
и затова – свободен.
сборник повести 
Профил в слепено огледало
Нищо не се променя: което беше вчера, ще бъде и утре, след сто години… Бялото ще остане бяло, черното – траур, червеното – кръв, грозникът ще завижда на манекена, слепия ще го водят за ръка, но той ще падне, ще го излъжат, но той никога няма да научи, сухите клони на дърветата няма да станат зелени, цветята ще разцъфнат и ще увяхнат, нищо няма да се промени, а ще изчезне всичко.
сборник повести Профил в слепено огледало
Мислите стрелят по тила и улучват целта, мозъкът пари, с дълги езици забива стрели между плътта и душата, заразява се с болка, две полукълба болка, тя кипи в черен котел, кипи, понякога изплисква последната жажда – да владее…
сборник повести Профил в слепено огледало
Беше ли сън, несвяст или репетиция за смърт, не знам. Но това, че човек е смъртен, може да хрумне само на живия.
сборник повести Профил в слепено огледало
Родът няма начало. Родът има само край.
сборник повести Профил в слепено огледало
Иска ми се да се съблека съвсем гол, да протегна нагоре ръце, да ги прикова с гвоздеи към въздуха и… да увисна в пространството. Въртящ се около собствената ос в аномална координатна система, аз усещам мига на излитането. Да полетя, въпреки всички закони на физиката и съседския морал, над града и гробището, над междувремието, под звуците на всекидневната музика, с изранени до кръв ръце, над други градове и други гробища, над всички. Как изглежда светът от висините? Как са те там, горе? През коя граница минава линията на откъсването? Ще успея ли някога да възстановя пътя към хората? А и къде са те, живите хора?
сборник повести Профил в слепено огледало
Моята представа за всичко, какво то трябва да бъде, явно ми пречи да се наслаждавам, че всичко това въобще го има.
сборник повести Профил в слепено огледало
Търся в себе си замяна на снега…
сборник повести Профил в слепено огледало
В атмосферата – аномални явления: не ми се пишат стихове.
сборник повести Профил в слепено огледало
Кучешкият характер е присъщ не само на хората, а понякога и на самите кучета.
сборник повести Профил в слепено огледало
Всички слушаме епохата на Възраждането. Сoncerto grosso. Ние всички сме от епохите следващи – на Прераждането. Concerto mortale.
сборник повести Профил в слепено огледало
Смъртта е сугубо интимно мероприятие. При това много по-интимно, отколкото самия живот.
роман Алюзиите на свети Посекел
Принципност – това е когато те водят на бесилото и ти се убеждаваш в тържеството на справедливостта.
роман Алюзиите на свети Посекел
Колкото повече човек е ограничен в своите действия, толкова по-здраво е привързан към своите фантазии…
роман Алюзиите на свети Посекел
Бях сигурен, че признанието в собствения страх звучи не по-малко важно, отколкото осъзнатия стремеж към подвиг. Не един път се убеждавах, че страхливостта е също така индивидуална и образна, както и прекомерно обласканата от Историята лична смелост. Затова моето разбиране за граждански дълг не пресичаше границите на моите граждански способности. Аз не претендирах за конфликт със самия себе си. Само бях самият себе си.
роман Алюзиите на свети Посекел
Нищо не развращава така въображението, както надеждата.
роман Алюзиите на свети Посекел
Самоубийството е най-обезболяващата от човешките постъпки.
роман Алюзиите на свети Посекел
Човек никога не се променя. Той само имитира този процес. Човек се ражда такъв, какъвто умира.
роман Алюзиите на свети Посекел
Заради това е построено от Човека бесилото, за да виси някой на него.
роман Алюзиите на свети Посекел
Именно способността да се определя цена на всичко отличава човека от другите животни.
роман Алюзиите на свети Посекел
Морякът винаги се устремява към най-отдалечените простори на световния океан. Неговата пълна с тайни душа, както ничия друга, зависи от невидимите сили и явления на природата. Той не може да бъде истински християнин. По-точно, той се смята за такъв само на сушата. Както формално се смятат за близки семейството му и домашните привързаности. А излизайки в морето, непоправимият странник се кланя на своите езически идоли. Такава е същността на неговата двулика вяра. Такова е естественото разделение на неговото съществуване. Между сушата и морето морякът винаги избира морето. Между Бога и Щила винаги предпочита последния.
роман Алюзиите на свети Посекел
Траурен марш – това е оргазъм наопаки. Само че доста по-продължителен.
роман Алюзиите на свети Посекел
Свободата не е свобода, ако не можеш да я измериш със степента на всепозволената активност. Съвестта не е съвест, ако тя не чувства вследствие на тази непредсказуема активност конкретни угризения.
роман Алюзиите на свети Посекел
Когато жаждата да живееш отстъпва на жаждата да умреш, се ражда симфония.
роман Алюзиите на свети Посекел
Ако господин К. страдаше от география и знаеше за съществуването на Кавказ, сигурно би го включил в своя ПРОЦЕС.
сборник притчи Кафказус
Да се гмурнеш в море Каспийско, а да изплуваш на брега на Черно. Назад – пеша по сушата. Ето ти тебе и околосветско пътешествие.
сборник притчи Кафказус
Не съществува вечна дружба поне без капка вечна вражда.
сборник притчи Кафказус
Разбира се, революция е по-малко от любов, но все пак тя е повече от обикновено хормонално разстройство.
сборник притчи Кафказус
Да опазиш себе си от войната – това също е изкуство.
Впрочем, както и умението да говориш за чуждите подвизи като за свои собствени.
сборник притчи Кафказус
Подаръците обезболяват паметта.
Колкото са по-щедри, толкова наркозата е по-ефективна.
сборник притчи Кафказус
Смъртта до спор за жанрове не слиза.
Тя няма опоненти.
Тя сама по себе си е жанр.
сборник притчи Кафказус
Тълпата се отличава не само с отсъствието на разум, мяра и вкус.
Най-скръбното е: тя няма памет.
Паметта е присъща на личността.
Паметта е молекула на вечността.
ПАМЕТТА КАТО ПАПЕРТ.
Възвишава.
И над пахлавата.
И над аджиката.
И над себе си.
сборник притчи Кафказус
Във всяка трагедия живее хормон на фарса.
Във всеки зрител винаги се таи предател.
сборник притчи Кафказус
За войната е безсмислено да се пишат отчети.
Войната е невъзможно да се предаде с бои или думи.
Войната трябва да се възприема в натура.
Един срещу друг.
С нейната светлина и сянка.
С нейната бездушна естетика.
За да се разбере във всички нюанси по какво смъртта се различава от изкуството.
сборник притчи Кафказус