За себе си

Навсякъде съм чужд

и затова – свободен.


      Роден съм на православното рождество на брега на Дунав. Година, месец и ден – жребий, паднал се изцяло от нечетни цифри. Може би затова животът често ме отнася към «нечетните». Ту към излишните, неуместните, ту към странните и некаещите се. Навярно оттук е и моето глобално незастояване: роден в Бесарабия, кръстен в Грузия, любими градове Москва и Берлин, закъсняло пристрастие – Пирин. При това навсякъде и винаги съм се занимавал и се занимавам с едно и също и, без патос, с ентусиазъм. Макар че невинаги ми достига търпение. Лайното е субстанция по-скоро психо-философска, отколкото биологична. Само с медицински показатели няма да минеш. Ето че се налага да се ровиш в него по-дълго, за да разбереш от какво и за какво си създаден. Дъга по възходящата, дъга по низходящата – след всяка навивка на спиралата ме очаква нова. Но при цялата еклектичност на моя характер обратен вектор в това кръжене няма. Защото няма смисъл да търсиш себе си в интериорите, вече преживели твоята «история». Родината не е там, където си се родил, а там, където ти се иска да умреш.

Етапи

1957 – появих се на света в гр. Измаил.

1973 – постъпих във факултета по журналистика на МГУ «М. В. Ломоносов».

1978 – защитих дипломна работа на тема «Психологизмът в прозата на Андрей Битов» под ръководството на Г. А. Белая.

1991 – първа книга «Профил в слепено огледало», издателство «Арена», Москва.

1996 – роман «Алюзиите на свети Посекел», издателство «BerlinerDebatte», Berlin.

2003 – роман «Тбилисимо», издателство «О.Г.И.», Москва.

2010 – сборник притчи «Кафказус», списание «Ден и нощ», № 5.

2012 – сборник притчи «Анабечди», списание «Ден и нощ», № 5.

2014 – роман «Москва в понеделници», списание «Ден и нощ», № 2.

Главна от прочетените книги – романът «Смърт в Рим» на В. Кьопен.

Главен от гледаните филми – «Антихрист» на Л. фон Триер.

Главно от преживените наяве събития – 11 септември 2001 г. в Ню Йорк.